"Алена кралица" от Виктория Айвярд - книжно ревю
Извинявам се за отсъствието си (ако някой въобще се интересува - все пак блогът ми не е никак голям и още по-малко пък известен сред общността). Последните няколко месеца бяха наистина натоварени, случиха се много неща, които не ми оставяха никакво свободно време за четене, писане и изобщо за нещата, с които обичам да се занимавам, но за това ще говорим някой друг път. Сега имам ревю да правя все пак.
За днес съм ви подготвил ревю без спойлери на една книга, която наистина ме отнесе с оригиналност, екшън и неочаквани обрати. Това е "Алена краица" на Виктория Айвярд.
Първият роман от едноимената четирилогия разказва за едно общество, разделено на две части според цвета на кръвта си. Първата част се състои от хора с червена кръв - простолюдието, робите, мъчещи се да изхранват семейството си. Те вършат абсолютно цялата работа на останалите в страната Норта, а именно сребърните. Това са господарите, аристокрацията на държавата, които постоянно потъпкват червените и по всеки възможен начин им показват, че са по-различни от тях не само заради сребърната си кръв, но и със силите, които притежават - някои владеят огъня, други - водата, трети пък могат да разбият скала само с голи ръце.
Главната героиня, Мер Бароу, е с червена кръв. Тя е младо момиче, задължено да краде от по-заможните хора и така да изкарва прехраната на семейството си. Тя познава трудния уличен живот, който тя и останалите червени водят, и силно желае някой ден нейното мъчение да спре. И ето че така и става, но не по начина, по който всеки си е представял. Защото един ден се случва нещо странно и невиждано досега - Мер, червена по кръв, разбира, че притежава свръхестествени сили.
Книгата наистина беше объркваща. От самото начало знаех, че тук няма да има средно мнение - или ще я харесвам, или няма. И за мое щастие, аз я харесах. Светът беше изграден много добре. Мога да кажа, че това беше един уникален свят, създаден върху големи контрасти. Сюжетът беше много интересен за проследяване. В началото книгата тръгваше бавно, не ме заинтригува още с първите страници, както се е случвало при други книги. Но след първите петдесетина страници действието започна да се развива толкова бързо, така че читателят да не иска да си почива от книгата. Аз лично изядох тези 500-страници за около пет дни, като се има в предвид, че не бяха от най-свободните ми.
Няма да обсъждам героите толкова обстойно, защото ако го направя, ще издам доста неща от сюжета, а аз не искам да го правя.
Е, май и днешното ревю е на път да завърши. Оценката, която дадох на "Алена кралица" беше нещо между 4,5 и 5 звезди, но реших да съм благосклонен и дадох максималния рейтинг. А и книгата го заслужаваше. Благодаря, че изчерохте това ревю и ще се видим много скоро. Чао!
~ слончето
П.П.: Снимката встрани е от моя Буукстаграм. Ако искате, можете да го погледнете тук. :)
Коментари
Публикуване на коментар