"Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар - книжно ревю

Здравейте!
За днес съм ви подготвил ревю на една уникална книга. Става въпрос за "Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар.

Книгата разказва историята на Флора Банкс - нормално седемнайсет годишно момиче, което обаче не помни нищо, защото има частична амнезия. Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. Но една целувка променя всичко!  Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.

(Да, за първи път почти изцяло копирах резюмето, просто защото е уникално!)

"Единственият спомен на Флора Банкс" беше една много приятна книга. Може би на моменти беше малко тъжна, когато виждаш през какво минава главната героиня и как хората се държат с нея, но като цяло книгата е много лека и приятна. Чете се бързо, няма излишни описания - просто страхотна за лятото, въпреки че определено не напомня за лято, а повече за студена снежна зима (като се има впредвид, че по-голямата част от романа се развива на Северния полюс).

Книгата беше уникална сама по себе си главно заради различния си сюжет. Както разбрахте от резюмето, става въпрос за едно момиче, което на всеки един или два часа забравя всичко - коя е, къде е, какво прави. Това за мен беше най-интересното, а именно да четеш за нещо, което вече знаеш за човек, който не го знае (това прозвуча по-смислено в главата ми). Другата много хубава част от книгата беше стила на писане. На мен лично много ми допадна този повтарящ се стил, при който във всеки десетина странички авторката ни казва това, което вече знаем. Аз мисля, че това много добре подхождаше на историята - все пак проследяваме момиче, което на няколко часа забравя всичко, което знае. Знам, че много хора ги дразни този стил и това повтаряне на едно и също, но аз лично го харесах.

Флора Банкс (не Фиона, не Фиора - Флора) е, смея да кажа, един много интересен персонаж. Тя е добър пример за човек, който не се спира пред нищо, не се отказва и не се страхува да бъде смел. Понякога наистина се държеше като десет годишно дете, но все пак това са единствените спомени, които са се запазили през годините. [cега има един лек спойлер, така че ако не искате да се спойлнете, просто презкочете подчертаното.] И да не забравяме, че тя измина хиляди километри, за да стигне до човека, който обича (и който накрая се оказа най-големия глупак на света.) Да, имах някакви проблеми с нея, но като цяло ми хареса.

Та, като заключение, влюбих се в книгата. Даже сега като написах това, се уверих, че трябва да сменя оценката на 4,5 звезди! Ако поне нещо от ревюто ми ви е харесало, тогава ви препоръчвам да започнете "Единственият спомен на Флора Банкс" още сега и съм сигурен, че няма да ви разочарова.
~ слончето 🐘