"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - книжно ревю

Бързо напомняне! Този пост със сигурност ще съдържа спойлери за първата част от поредицата "Алена кралица", тъй като все пак се отнася за продължението. Ако не сте чели първата книга, на която имам ревю тук, по-добре не четете това ревю, защото може да ви развали удоволствието от прочитането ѝ.

Линк към оригиналната снимка тук.

„Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам.“

Мер Бароу е специална. Кръвта ѝ е червена като на простолюдието, ала чудните ѝ умения са я превърнали в адски смъртоносно оръжие. И сребърните искат да я използват в своя полза.

Кралската фамилия я обяви за измамница, отричайки идеята за равенство между червената и сребърната кръв - между обикновените хора и аристокрацията. Кралят я обяви за лъжа, отричайки също и мисълта за червени със свръхестествени умения, по-силни дори и от тези на сребърните. Но, бягайки от двореца, Мер осъзнава, че тази мисъл може и да се окаже истина.

Във втората част от зашеметяващата поредица "Алена кралица", Мер Бароу ще се опита да потърси отговори на може би най-важните въпроси на Алената гвардия. Има ли и други червенокръвни със специални способности и, ако да, как могат да бъдат използвани в борбата срещу Мейвън?

Защото пламъкът на революцията се разраства и вече заплашва да изпепели цяла Норта, наред с всичко, на което Мер и приятелите ѝ държат.

"Всеки може да предаде всеки."

Линк тук.

"Стъкленият меч" за мен беше... достойно продължение на една страхотна книга. Мисля, че това е най-правилният начин, по който да се опишат тези близо 600 страници. Достойно продължение.

Три аспекта от поредицата съм сигурен че винаги ще ми харесват, и затова смятам да започна с тях. Първо, стилът на Айвярд. Много хора казват, че не е нищо специално, че е дразнещ и така нататък, но за мен той е точно обратното. Да, определено не е магичен като тези на Касандра Клеър и В.Е.Шуаб. Не е и като суровия (?), но пак страхотен антиутопичен стил на Сюзан Колинс или Вероника Рот (въпреки ми прилича най-много на тези двата). Но е приятен и увлекателен и на мен лично ми помага да се фокусирам повече върху сюжета и героите, отколкото върху специфичните думи, които авторката използва, или описанията ѝ, ако ме разбирате.

Второто може би е близко до първото нещо, което споменах, и това са цитатите. Макар да казах, че самото писане на Айвярд не е толкова специален, няма как да отрека, че извадих тонове цитати от двете ѝ книжки!

И последно - екшънът и сюжетните обрати! Да си го кажем направо, поредицата блика от сюжетни обрати, екшън и шокиращи моменти и това е нещо, което много харесвам.

Линк тук.

„Защото със сигурност се задава буря независимо дали предизвикана от мен или от някого другиго. И нямам представа кой ще доживее да види зората.“

Сега, не всичко от книгата беше цветя и рози. Както миже би сте видяли от снимката по-горе, оценката ми не е пет звезди, а е четири. Защо? Да започнем с това, че действието в "Стъкленият меч" вървеше бавно. Много бавно, ако трябва да я сравня с първата книга. Да, романа започва много силно и завършва много силно с няколко адски шокиращи моменти, но през останалото време действието не се развиваше толкова бързо, колкото очаквах.

Не ме разбирайте погрешно обаче, осъзнавам причината за това. Самата книга се фокусира върху набиране на червенокръвни за така наречената революция, така че е разбираемо защо тя ми вървеше бавно на моменти.

Имаше още няколко миниатюрни неща, като промяна в характера на героите и мъъъъъънички изцепки от тяхна страна, които ме дразнеха, докато четях, но като цяло други фатални недостатъци тази книга нямаше.

“No one is born evil, just like no one is born alone. They become that way, through choice and circumstance.” 

Е, това беше моето (уау, големичко) ревю на "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. За мен книгата беше едно достойно, както казах, продължение, пълно с обрати и трогателни моменти, и силно ви препоръчвам да ѝ дадете шанс. А относно "Кралска клетка" - в момента я чета, така че нищо чудно скоро да се появя и с ревю на нея. Благодаря, че прочетохте това ревю, и до нови срещи! Чао!
~ слончето 🐘